Остър дисеминиран енцефаломиелит в детска възраст: клинични, образни и терапевтични аспекти

<jats:p>Острият дисеминиран енцефаломиелит е рядко постинфекциозно демиелинизиращо заболяване на централната нервна система, засягащо предимно детската възраст. Характеризира се с остро начало, енцефалопатия и мултифокален неврологичен дефицит, както и с типични находки от магнитно-резонансната томография. Целта на настоящото проучване е да се оценят клиничния ход, образните промени, терапевтичния подход и изхода от заболяването при българска педиатрична кохорта с остър дисеминиран енцефаломиелит. Материал и методи: Проведе се ретроспективно моноцентрично проучване за период от 10 години, включващо 6 деца с диагноза остър дисеминиран енцефаломиелит. Анализираха са клинични, образни и електрофизиологични данни, резултати от приложеното лечение и прогноза. Резултати: Средната възраст при дебют е 5.08 години. Най-честата клинична изява е енцефалопатия, последвана от централни парези и епилептични пристъпи. От магнитно-резонансната томография се установяват множествени асиметрични демиелинизиращи лезии. Един пациент развива остър хеморагичен енцефаломиелит. Пълно клинично възстановяване се наблюдава при 4 от пациентите. Заключение: Въпреки че острият дисеминиран енцефаломиелит обикновено протича с благоприятен изход, тежките и фулминантни форми могат да доведат до сериозни дългосрочни последици и летален изход. Ключови думи: остър дисеминиран енцефаломиелит, полифокален дефицит, магнитно-резонансна томография</jats:p>