Фразеологизми, устойчиви словосъчетания и метафори, съдържащи компонент „турски“ и „руски“ – За травмите в българската история, отразени в езика

<jats:p>Статията изследва фразеологичното богатство на българския език като специфичен носител на исто-рическа памет, в който се отразяват и се съхраняват колективните травми, натрупани през вековете. Особено внимание се отделя на начина, по който опитът от османското владичество, историческите събития и социалните преживявания са кристализирали в устойчиви езикови конструкции, превърна-ли се в символни маркери на националната идентичност. Анализът на езиковия материал проследява семантичните особености на фразеологизмите с компонент „турски“, разглежда техните речникови дефиниции и разкрива допълнителните конотации, които тези изрази придобиват в съвременната пу-блична комуникация, медиите и политическия дискурс. Показано е как подобни единици функциони-рат не само като езикови формули, но и като културни знаци, натоварени с оценъчност, емоционална интензивност и исторически пластове, които продължават да влияят върху колективното възприятие. Изследването се основава на ексцерпция от фразеологични речници и корпуси на съвременния бъл-гарски език, което позволява да се проследи динамиката на употребата и да се очертае актуалната роля на тези изрази в комуникативната практика. Във втората част са разгледани и фразеологизми, устой-чиви словосъчетания, колокации и метафори с компонент „руски“, отразяващи по-нови исторически травми, свързани с периода след 1944 година. Те разкриват как езикът регистрира различни форми на политическа, идеологическа и културна зависимост, превръщайки ги в част от националната памет и в инструмент за интерпретация на миналото в съвременния обществен контекст.</jats:p>